Мечтали ли сте някога да живеете вечно ? Или да бъдете нещо повече от „обикновен човек” в един „обикновен свят” , или пък да пътувате във времето и пространството и да може да влияете на света около Вас? Поне в моя случай всичко това го исках и то много – когато бях малък. После някак си реалността надделя и ми показа какво е да съм болезнено раним и обикновено смъртен,твърде уязвим и в крайна сметка – прекалено обикновен, макар и по моя, необикновен начин.
Ако всичко това обаче става,след като прочетете Хрониките на Амбър и сте се допряли до усещането,магията и фантазията, може би никога няма да загубите малката част от света, която ви казва, че може да бъдете големи, велики и същевременно да бъдете себе си.
Представете си един единствен истински свят, който „хвърля” сянка и по този начин създава всички останали светове. В центъра на този свят е единствения истински град, градът на Реда, построен до хълма на Лабиринта , който дава сила на всички негови принцове и принцеси да пътуват и създават светове. Градът се казва Амбър и има владетел – Оберон, който изчезва безследно и то без да каже кой ще е неговият наследник. Представете си, всичките девет принца и пет принцеси на Амбър - живели от много векове, можейки да получат каквото поискат от сенките (просто като си помислят за него) и въпреки това , копнеейки за Амбър,неговите храмове и дворци, а повечето - копнеейки за трона, единствената власт, която е истинска. Като всяко кралско семейство, почти всеки от тях се замесва в интриги, за определяне на бъдещия крал на Амбър.
Коруин се буди след амнезия от тежка злополука на „сянката” Земя. С помощта на един от братята си успява да си възвърне паметта , като преминава през Лабиринта и почти веднага след това се включва в сложната игра за домогване до трона. Това му струва прекарани четири години в тъмница, от която успява да избяга, както и временна (благодарение на вродената на всички способност за бързо възстановяване) загуба на зрението. След като се освобождава, той успява да се завърне спасител в Амбър от нов, непознат досега враг. Със смесени чувства открива агонизиращия си брат Ерик на бойното поле – настоящият крал на Амбър, който самият Коруин щял да убие,ако е пристигнал малко по-рано.
След смъртта на Ерик, Коруин е най-вероятния наследник на трона и въпреки това той изглежда започва да иска този трон все по-малко, може би защото събитията се развиват твърде бързо или защото открива че иска повече доброто на Амбър, отколкото задоволяване на своя собствен стремеж за власт. Затова, когато Оберон се завръща, той се опитва да го отмени в задачата му да поправи Лабиринта с цената на своя живот, защото знае, че баща му ще се справи по-добре с управлението и заплахата. Баща му обаче го възпира със сила и Коруин се отправя на странен и самотен поход срещу Хаоса, в неравно надбягване с унищожението и умората,потопен в спомени и променящ светове.
Сега осъзнах колко трудно е да пиша за своя литературен герой , как да опиша усещането, което дават Хрониките...Затова може би е най-добре да ги откриете и прочетете. Ако смятате да направите така не четете повече това есе. А пък ако все още се колебаете – надявам се утре да съм по-убедителен :)
Следва...
