Може да се каже, че на лично ниво, всеки от нас се стреми към удоволствие и заедно с това да избегне от болката и разочарованието. Проблемът е, че имаме толкова много възможности за избор и не винаги имаме ясни критерии за да разберем кое от нашите действия води до добър резултат и кое – не. Много пъти може да ни е трудно да преценим какво да направим и дори още по-трудно да разберем кога сме направили нещо добре. Ние обикновено се сравняваме с другите и обикновено се намира някой , който е по-добър , по-умен, по-щастлив от нас. Тогава как можем да раберем какво ни доставя удоволствие?
Игрите са направени, за да се справят с този проблем – можем да ги играем срещу други хора, срещу компютър , срещу себе си , дори срещу природата.
Те всички поставят ясни цели и правила , който трябва да се следват по време на действието. Това прави избора и оценката на резултата много по-лесни. В игрите съществува и момент на обучение – трябва да ставаме все по-добри , за да победим противниците или нашия предишен резултат.
Според Roger Caillois в неговата книга “Man, Play, and Games” в игрите могат да се включват различни преживявания, като:
Състезание – Удовлетворението е в това да развиеш уменията си и да победиш противниците си. Примери за това са футбол , шах и още много, много други.
Късмет- Удовлетворението е в това,да минимизираш влиянието на късмета върху положителния изход от играта. (Хазартните игри)
Главозамайване – Прави света по-приятен за нас,като променя драстично начина ни за възприемане на света. (скачане с парашут, ролъркостер)
Алтернативна реалност- Ние създаваме алтернативна реалност, в която не сме обвързани с ограниченията на реалния свят.Удовлетворението е в „придобиването” на различни умения, който не притежаваме в реалния живот. В това състояние ние можем да повярваме, че наистина притежаваме тези умения. (Ролевите игри, театъра,четенето на книги)
По нататък в статията се разглежда концепцията за "Потока" (flow)– състояние в което си „ напълно въвлечен в това което правиш, заради самото действие. Твоето его остава на заден план, времето минава неусетно, всяко действие, движение и мисъл следват веднага от предходните... Цялото ти същество е въвлечено и ти използваш уменията си максимално.” (Mihály Csíkszentmihályi)
Но какво ни кара да се стигнем до подобно състояние ? (според проучвания на унгарския учен Mihály Csíkszentmihályi)
1. Играта е действие, което усещаме, че можем да извършим,
а също така и предизвикателство, което изисква умение.
2. Трябва да сме способни да се концентрираме.
Фокусът се премества изцяло върху това,което правим. Губим възможността да погледнем себе си като разделени от нашата задача.
3. Да имаме ясни цели за нашите действия.
Важно е целите да бъдат поставени така, че тяхното постигане да изисква инвестиция на нашите умения. Иначе целите могат да станат безмислени.
4. Нуждаем се от постоянна обратна връзка за нашите действия.
За да можем по всяко време да разберем дали сме на прав път или не.
5. Дълбокото въвличане ни помага да се освободим от ежедневните проблеми.
Важно е това въвличане да е по наше собствено желание. Дори и тогава обаче,може да има моменти на повтаряне на едни и същи действия, които да ни отегчат и дистанцират.
6. Имаме нужда от усещането за контрол на нещата около нас.
В реалния живот ние много често се страхуваме се от нещата които не зависят от нас,от това да изгубим контрол, да се провалим...В структурирано действие като игра, ние можем да се освободим от страха от провал, можем да упражним контрол с който да направим несигурната цел постижима.
7. Ставаме по-малко обсебени със себе си.
Когато напълно се съсредоточим в правенето на нещо нямаме време за себе-оглеждане. Цялото ни внимание е съсредоточено върху действието.
8. Нашето възприятие за времето се променя.
То обикновенно се свързва с нещата около нас, които се променят. Когато сме напълно погълнати от някое действие обаче , може да загубим представата и за него.
Аз изпитвам почти всички тези емоции,когато играя любимите ми игри.Въпреки,че се боря срещу тях , заради времето което губя, понякога "копнежа" е по-силен от мен... Въпросът е, дали не можем да използваме тези малки принципи , за да се мотивираме за останалите неща от живота.За нещата,които приемаме като по-важни и неотложни? Дали пък някои от тези принципи не работят също толкова добре в работата, бизнеса и дори личния живот? Аз смятам , че това е възможно и ще пробвам :)
Още:
Прочетете оригиналната статия на Anders Hejdenberg:The Psycology Behind Games.
"Пирамидата" на Маслоу: Wikipedia
Повече за "Потока" (flow) Wikipedia
0 коментара:
Публикуване на коментар